Знаете ли как трябва да изглежда Конституцията на една държава? За мен е нужно да е ясна, отлично подредена и обслужваща единствено и само интересите на нашето общество!

петък, 8 май 2015 г.

Подкрепа от Фейсбук за въвеждането на шахмата в училище

Председателят на "Сдружение Азбукари" - Цвета Кирилова предложи шахматът да влезе в българските училища под формата на свободно избираем предмет. От Фейсбук пространството вече има много коментари в защита на предложението.

Шахматът развива следните способности: Мислене с няколко хода напред, взимане на практични решения - с малко загуби-голям ефект, бързо мислене (блиц- партии), смиреност - когато се възгордееш веднага падаш, уважение към противника, наслаждение от една добра игра и добър противник (обикновено ставате приятели), нестандартно мислене, иновативно мислене,"Най-добрата защита е нападението", създаване навици за търсене на оптималния изход и неразхищение на ресурси, създаване на клопки за нападащия (подаваш му тлъст залък и чакаш да се хване) - алчостта бива веднага наказана, предвиждане на много вероятни сценарии и избор на най-краткия път до победата, оставането без никакви ресурси (само с цар), не означава непременно загуба (борба за пат), осъзнаване че ако оставиш противника без ресурси, шансовете му за победа клонят към нула, симулиране на страх и подвеждащи ходове за отвличане на вниманието от истинските планове, способност запазване на хладнокръвие и справяне с кризисни ситуации и т.н.

Добромир Йорданов
 
Шахматът доста развива тактическото и аналитичното мислене на децата и задължително трябва да се въведе като учебен предмет. И то не само в училищата, а в университетите, главно колежите на МО и МВР. Освен това ще споделя един мой успешен опит. Проблемът с нарастващата агресия и насилие сред децата ме тревожи от дълги години и заедно с мои приятели и колеги сме обсъждали различни варианти за неговата превенция и ограничаване. Един ден ми хрумна една идея и реших да пробвам да я приложа на практика. Тъкмо бях взел втория си черен колан (нидан) по йошинкан-айкидо и бях виждал доста пъти как това бойно изкуство променя и укрепва човешките характери и мисли. Обиколих няколко училища и общината в Пловдив с моето предложение,но то беше отхвърлено,защото педагозите се страхуваха да рискуват. Един ден една директорка на пловдивско средно училище (ще запазя в тайна името му) се съгласи да ми даде шанс, но само като кратък експеримент. Тя ми даде един клас с доста буйни и проблемни ученици.

Вместо часовете по физическо възпитание, аз започнах да им преподавам бойни изкуства, като наблягах на теоретични разговори за философията на айкидо, психология и обикновени истории от живота. Първоначално малчуганите не ме приемаха сериозно и дори се подиграваха с мойте уроци, но скоро търпението ми беше възнаградено. Те станаха свидетели на реална схватка, когато "натупах" двама наркопласьори, които се навъртаха в близост до училището. След този инцидент дечицата започнаха да ме гледат с уважение и се заслушаха в лекциите ми. Експериментът ми продължи цели три години. Превърнах се в идол за хлапетата. Те чакаха с нетърпение нашите часове. През цялото това време съм бил строг учител и добродушен приятел с всички тях. Нямаше никакъв проблем или проява на агресия и непослушание от тяхна страна. Дори аз не бях усетил точно кога беше настъпила промяната в тяхното мислене и поведение. Децата от проблемния клас вече бяха първенци по успех в цялото училище. 

Държаха се с уважение,смирение и разбиране не само помежду си, а и с всички останали. Смешното беше, че както повеляваше правилника на айкидо,малчуганите по инстинкт се покланяха с респект дори и в другите часове на учителите. Този клас се превърна в здрав екип и децата се подкрепяха взаимно навсякъде. Имаше няколко случаи, когато тези хлапета бяха правили забележки на възрастни хора за непристойно поведение или защото замърсяват околната среда. Често помагаха на стари хора и инвалиди. По време на обучението аз наблегнах на изграждането на доброта и търпение в крехките им характери, както и на уважение към Природата и хората. Изучаването на бойните техники им вдъхна самоувереност и премахна доста вредни комплекси. Научих ги на патриотизъм и непримиримост към несправедливостта. Нарочно не влизам в подробности, но разбрах, че не е нужно да се хвърлят излишни усилия да се премахне агресията сред децата, а просто тя трябва да бъде насочена в правилната посока. Много хора отричат бойните изкуства, защото уж били възпитавали на агресивност и уж били рисковани за здравето, но тези хора са непросветени слепци. Истината е точно обратната. Бойните изкуства (те трябва задължително да се преподават с тяхната философия, а не да се набляга само върху изучаването на бойните техники) създават истинския човек...

Nedelko Maslev