Знаете ли как трябва да изглежда Конституцията на една държава? За мен е нужно да е ясна, отлично подредена и обслужваща единствено и само интересите на нашето общество!

вторник, 24 януари 2017 г.

Изглеждахме като държава от третия свят, която се е събрала на мегдана, за да излъчи своя избраник за държавен глава

Чудех се изобщо дали да повдигам въпроса. Някак исках да погледна на събитията от тяхната положителна страна, да наблюдавам тяхната вдъхновяваща перспектива, защото встъпването в длъжност на всеки нов президент е израз на утвърждаването на дълголетието на нашата държава, символ на историческата ни предопределеност - ДА БЪДЕМ!

https://www.youtube.com/watch?v=bk0o18Hv_F8

По традиция Българската национална телевизия излъчваше официалната церемония по предаването на щафетата между двамата президенти на площад Александър Невски. Дотук всичко изглеждаше до болка познато и традиционно, и изведнъж ме превзе вътрешно негодувание и емоциите на недоволството в мен някак взеха превес. Не, че не се радвах, че отново имаме държавен глава, от който се очаква да защитава националното достойнство, като не залита в неправилни посоки в обслужване на чужд интерес и не прави резки маневри. Обзе ме паника и терзание колко демоде може да изглежда церемониалът ни на фона на встъпването в длъжност на американския президент Доналд Тръмп например.

Вярно е, че има противоречие във финансовите възможности на двете държави, но и има и рязък контраст в разбирането ни за това, какво трябва да бъде лицето на държавата ни при представянето ни пред света с протокол, който отговаря по - скоро на Живковия етикет, отколкото на съвременна, модерна държава, постигнала значителен напредък след ротация на поне 5-ма държавни глави. И продължавам да си мисля. Администрацията на президента Росен Плевнелиев толкова ли не можа да отдели поне 4-5 месеца за подготовка на това събитие, което е водещо за всяка държава с персонално самочувствие.

Толкова ли не можа да се ангажира работна група, специално посветена на организацията и реализацията на това събитие, независимо кой ще встъпи в длъжност и кой би следвало да бъде следващ държавен глава? Гледах прякото включване на БНТ и потъвах вдън земя от срам. В кадър се появява паркингът на Столична община, претрупан с коли, който прави изключително грозно впечатление.

Нима общинската администрация на Йорданка Фандъкова не можеше да се погрижи поне седмица преди това да няма нито един автомобил в района в радиус от поне 2 километра. Нима същите не можаха да се погрижат да освежат маркировката на пътя, която беше толкова грубо бледа, че чак я нямаше. Нима никой не забеляза дори, че маркировката за Синя зона, която заема огромна част от паважа, където се намираше строят на почетния караул, беше толкова изтрита и нелицеприятна, че чак камерите не съумяха да покрият този недопустим гаф.

Изведнъж обаче се появяват ескортите на супер луксозни автомобили, които влизат в тотално противоречие с картината зад тях. Спомен на социалистическото време, преход от лириката в политиката към реалността в живота - автобус Чавдар стои в непосредствена близост да мега лъскавите возила, които затвърждават дисбаланса на лустрото на властта със съвременното състояние на българската армия и българското общество. Чавдарката се пъчи гордо на метри от червения килим, впрочем за него след малко, и ми създава усещане, че времето в България върви назад, а не напред и ние сме в един постоянен магичен застой. Как ли е изглеждала тази картинка в очите на зрителите на CNN или BBC например?

Изглеждахме като държава от третия свят, която се е събрала на мегдана, за да излъчи своя избраник за държавен глава. Речта на генерал Радев беше патетична и някак от сърце, но гласът му на фона на липсата на каквато и да е адекватна организация, някак заглъхваше. Червеният килим беше проснат по нареждане на някой соц протокол така, че се беше нагънал поне на няколко места...и захвърлен с огромно нежелание. 

Толкова ли нямаше време да се подготви платформа, на която да се опъне по адекватен начин мек килим, за да не прогизва на мокрите павета?

Толкова ли не можаха да подготвят нещо различно от социалистическо - комунистическото рутинно действие, изпразнено от съдържание, кухо и грозно, без никаква идея и свеж символизъм. Как пък една арка не направиха един балон не закачиха, нещо оптимистично, един надпис: Добре дошъл, господин Президент, атмосфера която да привлече нещо повече от старите хора, които преобладаваха там.

Та как да магнетизираме младото поколение да идентифицира уважението си към властите, когато му се предлага една, вехта, излиняла и рутинна церемония. А най - тъжното бе да видя как генерал Румен Радев говори с любов и самочувствие за смисъла на държавността от трибуна, наподобяваща спирка за градския транспорт. Сякаш беше изтръгната за малко, за да бъде предоставена за изпълнение на ритуала и ще бъде върната отново, за да се ползва по предназначение по линията на автобуса Чавдар.

Гостите бяха застраховани срещу студа, без да усетят до къде се простира естетиката, с тонове шалове, дрехи, палта, кожуси, шапки, кубинки и какво ли още не, сякаш голите крака на Мелания Тръмп и Мишел Обама в деня на смяна на "караула" в президентството не са били подвластни на студеното време. Тъжно е какво лице представихме пред света в този толкова важен ден за България! Просто трябваше сериозна отговорност и по-малко завист. Трябваше нарочен екип, специално свикан да организира, планира, подготви и реализира церемонията. Да се вложат нови подходи, задължително съобразени и със съпругата му, която да не се върти пред президентството с чанта, в невинна неяснота, без асистент под ръка.

 Цвета Кирилова, председател на "Сдружение Азбукари"