Знаете ли как трябва да изглежда Конституцията на една държава? За мен е нужно да е ясна, отлично подредена и обслужваща единствено и само интересите на нашето общество!

сряда, 18 януари 2017 г.

Една крехка жена да поведе мъжете на бой...

Когато работата допре дотам, че една крехка жена да поведе мъжете на бой, те нямат друг избор, освен да се бият като лъвове. Първи го разбират англичаните. От срам и бягайки от позора, те приписват победите на френското оръжие на „магьосническите способности“ на Жана д'Арк, твърдейки, че тя е свързана със сатаната, действа с негова подкрепа и под негово внушение. Разбира се, подобни смехотворни и откровено пораженчески извинения, няма как да имат нещо общо с истината...


Човешката история познава не един или два живи примера, в които слабите телом, но изключително силни духом жени, възправят на крака цели царства и народи, възпламенявайки преди решаващата битка, дори най-унилите и обезверени воини. Те сътворяват истински чудеса, единствено със своята гордо изправената снага, твърда воля и най-вече – с безпримерната си жертвоготовност за Род и Родина!

Нека си припомним за нашата Румена войвода - Планинската царица. Съвременниците й са обичали да казват, че дори само веднъж човек да зърне дивната хубост на Румена, тя “не излиза от ума му, па и право в сърцето го устрелва“! Две неща карали всяко сърце да замре в прехлас – тънката й снага, винаги изпъната като тетива на лък, винаги живо трептяща, и второто – очите й – дълбоки като кладенци, огнено пламтящи, с изписани отгоре им сключени вежди, като крила на птица в полет.

Както добре го е рекъл народът: "Такава хубост под чул не можеш скри"! Народната памет говори, че името на Румена бързо се стрелнало из къшлите и селата на Осоговския балкан, а после литнало и по цялото българско землище... Но де да беше "само едната хубост – в сарай щеше да угасне", отново правдиво отсъдил народът за жената, чието име насън стряскало народните насилници и гнетители...

Само за четири години, от отрудена, селска невеста, Румена израства до сърцат воевода, народен защитник – страшилище за тираните. Но въпреки това, тя пак си остава крехка наглед жена – магнетична, стройна и с чародисващ всички сърца поглед. А зад нея, покорно свеждали глави и се повинявали на волята й петнадесет страшни, иначе непокорни и диви хайдути. Где се е друг път такова чудо слушало и виждало!?

В този ред на мисли, не бихме могли да подминем с мълчание и безпримерния героизъм на Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, повече известна сред народа ни като Райна Княгиня! В сърцето на родовата ни памет, с кървави букви е изписан припевът на песента за нея: „Кой уши байрака, кой му тури знака: Смърт или свобода“...

Над нас отново надвисват като черни облаци драматични и исторически важни времена. По всичко личи, че когато във властта липсва уверената ръка на сърцат и добродетелен държавен мъж, който да вдигне високо байрака и да поведе към нов живот отчаяното ни племе, жребият на Съдбата отново ще падне върху крехките плещи на една жена, в чиито гърди тупти силно и чисто в поривите си сърце. Съвсем скоро тя неминуемо ще увлече след себе си обезверения и многострадален наш народец, защото тя безпаметно го обича, и защото вече е час последен, на битката за нашето физическо и духовно оцеляване!

От някога преславен и преизобилен на челяд народ, днес сме просто механичен сбор от все по-оредяващи единаци, враждуващи по между си и необичащи се. Затова напълно закономерно, днес ние слизаме безславно от историческата сцена, само защото в нас излиня волята за живот, борбеността ни, и най-вече – защото собствените ни политически "мъже", за пореден път ни продадоха на враговете ни – срещу юродивите тридесет сребърника!!! Дори паметта и заветите на предците те така поругаха, както рядко е бивало досега в нашата многохилядолетна история.