Българите са народ с европейска генетична структура, показва изследване на генетичната характеристика на населението на България, проведено от екипа на проф. Драга Тончева

сряда, 8 февруари 2017 г.

Има ли въобще такова нещо, като честен конкурс в МВР?

РАЗРУХАТА В МВР
Грандиозните проблеми в системата за сигурност на България!

Още в зората на демокрацията започна да се говори за реформа в структурата на МВР. По-късно започнаха да се случват и конкретни промени. Служби бяха сливани и разделяни, закривани и откривани, министерството беше девоенизирано, но така и не се забеляза някакъв положителен резултат в работата на отделните служби поотделно и на структурата като цяло.
Този процес може да бъде много лесно проследен, посредством просто сравнение в развитието на основния закон, а именно ЗМВР, в който ще се установи, че в началото на деветдесетте години, в МВР е имало едва три главни дирекции – „Сигурност” /сегашната ДАНС/, „Полиция” /в момента развита до повече то 15 самостоятелни и административни дирекции/ и „Пожарна Безопасност” /сегашната ПБЗН, в която се вля и Гражданска защита/. Последното правителство също даде своя принос чрез създаването на агенции, тоест извърши ново разместване на съществуващи звена, но не закри дирекции!


Всичко това разду администрацията до невиждани размери – всеки директор си назначи секретарка и шофьор, а самият директор пък е политическо назначение, което чисто на практика си е проникване на политиката в системата на МВР. Така системата зверски се политизира! Въпреки лозунгите и празното говорене за реформи, политиката сериозно проникна в системата до най-ниските и нива.

Всички тези инициативи, включително и последната не могат да дадат отговор на много въпроси.
1. Кое налага в МВР да има около 60 дирекции и самостоятелни структури?

2. Трябва ли дейностти като пожарна безопасност, издаване на лични документи и регистрация на МПС да бъдат в структурата на МВР?

3. Кое налага да има Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” и в същото време да има Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”?
- Не може ли да има една дирекция с два отдела?

4. Трябва ли да има 28 областни дирекции на полицията при положение, че основната структурна единица, която понася голямата тежест на службата е районното полицейско управление?

- Не е ли възможно да има три, четири или пет областни дирекции в северна България и още толкова в южна?

- Ако се съкратят съществуващите, няма ли да се освободи полицейски ресурс, който да върши истинска полицейска работа в управленията, а не да осъществява „координация и контрол” и да дава „методически указания”?

5. Няма ли много администрация да се окаже излишна?

6. По-лесно ли ще се управлява организация с 30 самостоятелни звена в сравнение с такава с 60?

7. При положение, че основните структурни единици в дирекциите са групи, сектори и отдели, изброени във възходящ ред. Нормално ли е да се очаква, че за да има сектор, то трябва да има поне две групи вътре в него?

- Съответно за да има отдел, да има поне два сектора?
Коя оперативна необходимост налага съществуването на сектори съставени от трима служители и в същото време да има такива с двеста и триста служители.
- Едно и също ли е да се носи отговорност за двама и за двеста служителя?
- Нормално ли е да има сектори без групи и отдели без сектори?
- Нормално ли е в ОДП да има отдел от 11 човека, от които един нач. на отдел, двама нач. на сектори, трима нач. на групи и 5 (ПЕТ) човека на изпълнителска длъжност?

По отношение на прословутата администрация има не по-малко интересни въпроси.

1. Ще бъде ли МВР електронизирано най-накрая?

2. Наложително ли е всяка служба и службичка да имат собствени звена „Човешки ресурси” и „Логистика”?

3. Не е ли възможно централизиране по населени места?

4. Какво точно означава длъжността касиер и какво е нейното съдържание през 2017г.?

5. Ами длъжностите секретар и шофьор?

6. Колко е скритата администрация в МВР, маскирана под формата на анализатори, хора за контакт с международни служби и т.н.?

По неофициална информация съотношението на служители с полицейски функции към такива без е 50/50. Във Великобритания е около 80/20.

Изключително тежък е проблемът с управлението на кадрите. Хората са отвратени от властващата шуробаджанащина. Основният критерий за назначаване съвсем не е професионализъм и способности.

1. Има ли въобще такова нещо, като честен конкурс в МВР?

2. Защо всяка служба има право сама да организира конкурси?

- Не може ли всички процедури да бъдат възложени на Академията на МВР и нейните подразделения в страната?

- Няма ли по този начин да се постигне доста по-голяма безпристрастност?
- Конкурсите за издигане от младши инспектор в инспектор (от сержант в офицер) се състоят от три части – теоретичен изпит, изследване в Института по психология на МВР и структурирано интервю. А конкурсите за издигане от инспектор в ръководна длъжност (началник на група, на сектор и на отдел) се състоят от две части – теоретичен изпит и структурирано интервю. Няма го изследването в института по психология. Логиката не е ли обратна? Колкото по-висока е дадена позиция, толкова по-високи да са и изискванията за нейното заемана. Тоест, не само че не трябва да отпада психологическото изследване, ами трябва да е с по-големи критерии, с по-голям праг. Очевидно е, че това се прави, за да се спести неудобството на даден ръководител да обяснява защо е назначил полуидиот на ръководна длъжност.

Нещо повече. Длъжността директор на дирекция въобще не е конкурсна. Длъжностите на Главния прокурор, председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд са конкурсни, но тези на 60 директори в МВР не са. Един директор на дирекция може да нанесе несравнимо повече вреди на дадена структура, в сравнение с началник на група например, но той няма да се яви на конкурс. Няма да бъдат проверени неговите знания, визия, психологически праг, коефициент на интелигентност и т.н.

В момента законът защитава служителите до такава степен, че почти няма начин някой, който се е доказал като неподходящ да заема дадена позиция да бъде отстранен. Трябва да се чака неговото благоволение да напусне системата. И това се използва много умело от моментното ръководство на МВР за политически назначения.

Не по-малко важен е въпросът относно защитеността на полицейския служител. Въвеждането на нови и неясни критерии, като „абсолютна необходимост”, с нищо некореспондиращ с критерия „Крайна необходимост” от НК, постига единствено чувство за несигурност у редовия състав, което пък е силна спирачка в работния процес. Да не говорим, че дава възможност за разлики в тълкуването, което пък прави уязвим служителя.

До ден днешен никой не е дал отговор на въпроси, като докога полицаите ще бъдат карани да извършват дейности извън длъжностната им характеристика?
Или макар и тези дейности да се обхващат от съответната длъжностна характеристика, служителите не са получили необходимото им обучение и оборудване да извършват качествено възложените им задачи?

Докога при разследване на инцидент с участието на полицейски служител, той ще бъде считан от неговите ръководители за виновен по презумпция?

Като се направи анализ на основните проблеми на системата на МВР, може да се достигне до обоснован извод, че реформата изисква бял лист хартия и молив. Да се започне от нулата, а не да се реформира нещо, което е напълно прогнило.

Цвета Кирилова

Най-забавният начин да заобичаш историята - БУКВАРИНО