Защо юздите на управлението на България са изпуснати и държавата е оставена на автопилот?

петък, 21 юли 2017 г.

Българският туризъм има изключителен потенциал и стои върху „златна мина“

Когато генералният секретар на Световната организация по туризъм към ООН идва на крака в София и ни казва нещо, вероятно е полезно да се заслушаме. И да го чуем. Преди време Талеб Рифай заяви, че българският туризъм има изключителен потенциал и стои върху „златна мина“ – наследството на тракийската цивилизация.

Рифай заяви, че тракийската цивилизация е българска, че „правата“ върху нея не могат да бъдат оспорени от никоя друга държава и че България трябва мощно да рекламира това свое наследство, за да разбере за него целият свят. И е абсолютно прав.

Българският туризъм, в своята културно-историческа парадигма, винаги е пренебрегвал най-ранната античност. Ние се рекламираме пред чужденците с народни носии и нестинарки. И на никой не му хрумва да покани целия свят в земята на Орфей и Спартак. Историческите мистификации, от които страдаме от поколения, вече по-явно вредят и на туризма. Защото самите ние не сме свикнали с мисълта, че сме наследници на траките – хората с първата писменост в света, хората, обработвали злато първи, хората, дали земеделието на Европа и като цяло, направили европейската цивилизация в Античността развита и просперираща. Не сме свикнали да смятаме, че Спартак е българин.


Трябваше един чужденец да дойде и да ни го съобщи. И следователно, туризмът ни не е свикнал да се рекламира в тази светлина. А подобна стратегия би била изключително печеливша. Гърция проглушава ушите на света за всяка своя археологическа находка. Гърция е принудила милиарди хора да я смятат за люлка на цивилизацията. Често, с методите на преувеличението, манипулацията или чистата заблуда. Всичко онова, за което гърците лъжат, при нас е доказана истина.

И въпреки това, ние не използваме този ресурс!
Изключително големи части от древногръцката култура, митология, традиции и вярвания е всъщност заимствана от траките. Това е лесно доказуемо, но ако ние, най-заинтересованата страна, отказваме да го направим, как светът ще разбере и как ще започнем да печелим от това? Както Талеб Рифай подчерта, туризмът не е толкова какво имаш, а как го представяш. Можем само да спечелим, ако най-накрая осъзнаем, че историята ни е капитал, който може да се използва изключително успешно.


Тракийските светилища трябва да престанат да са купчина камъни, от които само археолозите се впечатляват.
Надписите от Ситово, Кранево и Градешница трябва да престанат да са просто сензационни новинарски заглавия. И траките трябва да престанат да са само някакъв отдавна изчезнал незнаен народ. Защото те могат да са билетът ни към това да се превърнем в една от най-магнетичните и атрактивни туристически дестинации в света. И не, това не звучи гръмко или пресилено. Имаме повече от най-големите туристически градове и държави. И е само въпрос на далновидност, ум и воля да го докажем.