Знаете ли как трябва да изглежда Конституцията на една държава? За мен е нужно да е ясна, отлично подредена и обслужваща единствено и само интересите на нашето общество!

вторник, 5 декември 2017 г.

Образователна система на Китай

Развитите държави с поглед към бъдещето винаги отделят особено внимание на образованието и повишаването на квалификацията на своето население. Всяко правителство разработва индивидуални стратегии в тази насока, но в Китай към обичайните проблеми се добавят още два: огромната маса население от 1,300 милиарда и сложността на езика, който се разпознава като роден едва от 20% от китайците. Какво правят в Китай? 


ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕДПОСТАВКИ 

Всяка образователна система се базира на своите традиции и културни особености на обучаваните. Затова ще направим кратък преглед на историята на образованието в Китай, за да се опитаме да изградим по-ясна представа за сложността на разискваната тема. Още през периода Джоу /1046-221/ както дворът на владетеля, така и множество сановници са отваряли школи с определени образователни цели, които по-късно изграждат образователната система на Китай. 

Извън системата, в обществото постепенно се формира особено отношение на почит и респект пред учителите, както и дълбоко разбиране за нуждата от добро образование. Преди обединението на царствата в единна империя от Циншъхуан ди през ІІІ в.пр.н.е., в Китай в продължение на два века съществуват множество философски школи, които разискват различни въпроси, свързани със структурата на обществото, обединението, “правилния” начин на живот и мироглед, отношенията с предците, задгробния живот, духовете и божествата, възпитанието на децата, положението на жените и др.

В процеса на научните спорове се обособяват няколко основни школи, които формират облика на китайското общество. Това са: – Даоистите или даосите: според класическата традиция, основоположник на учението за Дао е Лаодзъ. Учените обаче, особено руската школа, разглеждат Лаодзъ като легендарна личност, събирателен образ на качествата, които отличават истинския даос, а за същински вдъхновител на учението посочват Джуандзъ и едноименния му трактат. Представителен трактат – “Даодъдзин”. – Конфуцианците: Конфуций или Кундзъ, както го наричат в Китай, живее през VІ-V в.пр.н.е. Макар да не е признат приживе, бива канонизиран през ІІ в.пр.н.е. Моделът на управление, който той предлага, бива възприет за държавна стратегия от повечето държавници чак до 1911 г., когато е свалена манджурската династия. 

Конфуций определя с една единствена фраза начина на преподаване в Китай, която характеризира коренната разлика с нашия: “Наставникът каза: “Преповтарям, но не съчинявам, доверявам се на древността и я обичам.””. Именно от това вярване тръгва убеждението за важността на зазубрянето на огромно количество материал, без разсъждаване или прокрадване на лично мнение, както и факта, че в Китай винаги се е ценяло умението на привеждане на цитати, дори компилирането на различни изказвания в единен текст, без указване на автора, тъй като се предполага, че читателят също е запознат с въпросните текстове. 

На Запад подобно творчество се нарича плагиатство. Конфуцианското Тринайсетокнижие /тринайсет трактата, избрани и редактирани както от самия Конфуций, така и от неговите последователи/ е в основата на китайското класическо образование и се изучава и до сега. Представителен трактат е “Луню” или “Диалози и изречения”. Други важни школи за формирането на китайската мисъл са “фадзя” или легистите, моистите, последователи на учителя Модзъ; номиналистите и др.

От философските трактати, народното творчество, митовете и легендите, придворната литература, историческите трактати още преди ІІ в.пр.н.е., който можем да изберем като отправна точка за единната държавна стратегия в китайското образование, се натрупва сериозен обем литература и свидетелства за историческото минало на Китай. Два са моментите в историята, които влияят на избора на учебно съдържание от началото на Източна Хан /ІІ в.пр.н.е./ и до сега: От една страна, вандалско “прецеждане” на информация е извършено от първия китайски император Циншъхуан ди, който наред с обединяването на Китай, построяването на грандиозна гробница, Теракотена армия и първоначалното оформяне на Великата Китайска стена, извършва и зловещ акт, който китаистите и изследователите на китайската култура трудно ще му простят някога. С цел да уеднакви писмеността, като наложи йероглифите на собственото си царство, както и да остави само “полезните” трактати, той нарежда запалването и унищожаването на огромно количество литература.

Вторият момент, след който не остава голям избор на съдържанието на класическата литература на Китай, е налагането на конфуцианството като държавна стратегия на управление и допускането само на редактирани от конфуцианците трактати. За да поясним размера на това пресяване, ще дадем пример само с един от сборниците, а именно “Шъдзин” или “Книга на песните”. “Шъдзин” е сборник с народни песни, събирани в течение на векове от всички краища на Китай. Конфуций, който добре осъзнавал значението на песенното творчество за налагането на определени морални норми на поведение, редактира сборника и избира 305 песни от около 3000. Останалите песни са изгубени за нас. 

ИЗПИТНАТА СИСТЕМА 

През ІІ в.пр.н.е. вече остро се усеща нуждата от свежа кръв в редиците на гигантския държавен апарат, изграден от чиновници на различни нива. Император У Ди /140-86 г.пр.н.е./ създава отворена система, при която чрез полагане на определени изпити, провеждани веднъж в годината, на практика всеки гражданин на страната може да кандидатства за административен пост. 

Това явление повлиява на развитието на китайския език и дори на формирането на национално самоосъзнаване, тъй като всички явяващи се на изпитите били длъжни да говорят определен вид официален език и да познават задължителните трактати. Така управляващият апарат навсякъде бил с еднаква обща подготовка и налагал правописните норми на официално-деловия стил. Образованието в Древен Китай не само играе основна роля за формирането на облика на китайската култура, но има принос и за развитието на световната култура като цяло. 

От 1840 година обаче за цял век развитието на образованието е в застой, поради промяната на статута на Китай в полуколониална, полуфеодална държава. Около средата на ХХ век, повече от 80% от населението е необразовано. Със създаването на Китайската Народна Република и раждането на социалистическата образователна система през 1949 г., досега в тази сфера са се извършвали безброй промени и реформи. Истинският обрат обаче настъпва с отварянето на Китай към света през 70-те години, навлизането на информационните средства и налагането на нови световни тенденции в образованието с оглед на глобализацията. Сега правителството провежда образователна политика, подчинена на закона, която дава на всеки гражданин възможност за равен достъп до образованието, поощрява талантливите и подпомага хората в неравностойно положение. 

АДМИНИСТРАЦИЯТА 

Администрацията в сферата на образованието в КНР е разделена на следните поднива: централно, провинциално, градско и областно. В Закона за образованието е записано: “Административните структури в системата на образованието под надзора на централното правителство контролират и регулират образованието в страната и се занимават с планирането на държавна стратегия в областта на образованието, координиране и мениджмънт на дейностите. Администрациите, свързани с образованието на държавно и регионално равнище отговарят за образованието и свързаните с него дейности на повереното им ниво.” Висш контролен орган в системата е Министерство на Образованието на КНР. Някои от другите министерства, както и редица комисии под надзора на централното правителство, също извършват дейности и контрол в областта на образованието. В последните години централното правителство работи в посока на децентрализация и засилване автономността на локалните правителства в сферата на образованието, както в планирането на стратегии, подходящи за даден регион, така и в мениджмънт и финансиране на учебните заведения. 

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 

Образованието в Китай днес се придържа към курса на стабилно развитие и осигурява на страната добре обучени квалифицирани специалисти, които да изградят модерно проспериращо общество. През 2004 г. работят 684 000 училища от различен характер, 607 000 обикновени училища и 77 000 училища за възрастни. Общия брой учащи в сферите на начално, средно и висше образование е 261 милиона души, брой преподаватели и персонал – 15,974 милиона, от тях 12,758 са на пълен щат. Общо 340 милиона души под някаква форма са получили образование през 2004 г. 

Неграмотността сред населението е намаляла от 80% през 50-те години на ХХ в. до под 5%. Квалифицираните кадри от висша и средна категория в страната за 2004 г. са 60 милиона и около 400 милиона трудещи се са с начално и средно образование. 

Коефициентът на посещаемост в началните училища е 98,9%, а за първа степен на средното образование /VІІ-ІХ клас по нашата система/ – 94,1%. През последните години образованието в Китай обхваща все по-широки обществени сфери. Вече има 62 висши учебни заведения /ВУЗ/, в които се обучават бъдещи управленци. 

Все повече се търсят специалисти с компютърна грамотност, програмисти, компютърни инженери, владеещи чужди езици, тесни специалисти. Модерно е да се продължава образованието чрез различни специализации и курсове. Добре се осъзнава нуждата от придобиване на нови знания през целия живот. 

Международното сътрудничество и обмен по различни програми са все по-чести. Китай е държавата с най-много студенти зад граница. От 1979 г. насам в чуждестранни вузове в 103 държави в света са били обучени 697 хиляди китайци, от тях са се върнали 185 хиляди. От друга страна, все повече чужденци търсят обучение в КНР. Само през 2004 г. в китайските университети са се обучавали над 110 хиляди чуждестранни студенти от 178 страни. Една от основните причини за подобни темпове на развитие е значителното нарастване на инвестициите в сферата на образование. От 1998 г. насам делът им в този отрасъл се увеличава ежегодно с 1%. 

Съгласно разработения от Министерство на Образованието на КНР план за развитие, правителството ще създаде система за финансиране на образованието, която ще съответства на общественото финансиране. По този начин институциите на всички нива ще носят по-висока отговорност по отношение на инвестиране в образованието и ще гарантира увеличаване на дяла на инвестициите в тази сфера, който ще надвишава ръста на текущите финансови приходи. Според плана целта но правителството е за сравнително кратък срок 4% от общия дял на вътрешния брутен продукт да отива за инвестиции в образованието. 

В етапа на незадължителното образование /всичко над задължителното деветгодишно образование/, правителството е разработило система на разпределение на средствата за обучение, като част от таксите се заплащат от самите обучавани. За да се гарантира достъп до по-високите нива на образование на хората в неравностойно положение, е разработена система от субсидии за ученици и студенти от бедни семейства, сираци, инвалиди, майки с деца и др. Освен социални стипендии и стипендия за успех, при определени обстоятелства обучаваният може да бъде освободен напълно или частично от таксата за обучение. 

През последните години успешно стартира и системата на държавни кредити за обучение с ниски лихви за обучаващите се. Правителството пое ангажимента през следващите 10-20 години да подготви повече специалисти в областта на народното стопанство. В плановете на Министерство на Образованието на КНР влизат и следните ориентири: през 2020 г. на 100 хиляди души да се падат средно 13,5 хиляди специалисти с висше образование и около 31 хиляди души със средно образование. Намаляване на неграмотността и полуграмотността до 3% и надолу. Средният период на обучение да се повиши до единайсет години вместо сегашните девет. 

УЧИЛИЩНАТА СИСТЕМА 

Системата на училищното образование предполага няколко степени: Предучилищна подготовка за деца под шест години; Деветгодишно задължително образование, което се разделя на шест /пет или седем според вида на училището/ години начално образование и три /четири или пет според вида на училището/ години основно образование. Трите години VІІ-ІХ клас според китайската система се наричат “Първа степен на средното образование”, завършилите получават диплома за основно образование; Три години гимназиално обучение или “Втора степен на средното образование”, на завършилите се издава диплома за завършено средно образование; Възможност за разширяване на познанията чрез колеж, полувисше специализирано образование или висше образование. 

Колежите и полувисшите учебни заведения предлагат обучение в рамките на две-три години. Висшите учебни заведения предлагат следните степени: бакалавър за четири години; магистър за две или три години допълнително обучение и докторска степен за три или повече години. Освен образоване на населението в системата на средното и висшето образование, правителството е разработило и система на допълнителни квалификационни курсове за малки и големи, както и специално образование за възрастни с оглед на трудовата им заетост. 

През 2004 г. в Китай има 14 500 средни специални училища, в които се обучават 13,679 млн. ученици, което е 37,92% от общия брой средношколци в страната за тази година. За да посрещне нуждите от специализирани кадри покрай индустриалния бум в страната, правителството отделя сериозно внимание и инвестира в подобни специализирани училища с цел да подготви кадри за нуждите на икономиката. 

Осъществявайки на практика правителствените директиви, професионалните училища в страната са все по-тясно свързани с производството, предприятията и работните места. Освен организирани посещения на предприятия и изработки на детайли за нуждите на производството, в такива училища често идват гост лектори – инженери и ръководни кадри, които често влияят на учебния план на училищата в територии със специален или характерен вид производство. Такива са металотехникумите, училищата за минногеоложки кадри и др. Все повече училища се занимават с преквалификация и квалификация на специалисти в областта на земеделието, безработни и хора, свързани със сезонни работи. 

ОБРАЗОВАНИЕТО В СЕЛАТА 

Според проучване от 01.11.2000 г. селското население в Китай е 63,91%. В селата задължителното деветгодишно образование обхваща 160 милиона души. 95,2% от основните училища, 87,6% от средните училища първа степен /до девети клас/ и 71,5% от средните училища от втора степен /пълен гимназиален курс на обучение до 12-ти клас/ се намират в селски райони. През 2004 г. за различни обекти, свързани със задължителното образование в селата са насочени от правителството инвестиции в размер 10 милиарда юана, или 72,8% повече от предходната година, когато бяха отделени 5,8 милиарда юана. За двайсет и няколко години Централната селска радио- и телевизионна школа е станала най-голямото в света учебно заведение за дистанционно обучение на село. 

Тя има около 3000 филиала и 46 хил. студенти. В школата използват радио-, телевизионна, спътникова връзка и интернет, която предоставя учебни аудио- и видео материали. Досега са обучени общо 100 млн. души, за селото са подготвени над 8 млн. специалисти. Според плана на Министерство на Образованието на КНР през следващите години ще се предприемат мерки за разпространяването на задължително деветгодишно образование с високо качество в западните райони на страната, които поради редица исторически, политически и чисто географски причини са най-бедните, с предимно не китайско население. 

 ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ 

Според официалната статистика, в края на 2004 г. в Китай има 2236 ВУЗ, в които се обучават 20 млн. души. С бързи темпове се развива и следдипломното обучение. Така през 2004 г. желаещите да запишат аспирантура и аспирантите са се увеличили съответно с 21,4% и 25,9% спрямо 2003 г. В публикувания на 23.06.2003 г. “Доклад за ситуацията в областта на висшето образование в света” на ЮНЕСКО се отбелязва, че броят на обучаващите се в китайски ВУЗ се е увеличил двойно за изключително къс период от време и по мащаби в сферата на висшето образование Китай стои на първо място в света. Благодарение на последователните реформи, през последните години продължават да се основават редица многопрофилни промишлени и различни специализирани вузове. 

Някои ВУЗ с непълно профилиране в изучаваните дисциплини са допълнени и са прибавили към предлаганите и нови дисциплини. През 1993 г. започна изграждането на система от 100 Университета, които да дават първокачествено образование на световно равнище. 708 ВУЗ са слети в 302 многопрофилни универсални ВУЗ. 

Това сливане позволи осъществяването на редица структурни реформи в системата на висшето образование, като оптимизиране работата на педагогическия състав, повишаване качеството на обучение и равнището на учебния процес. Създаден е специален държавен фонд за поддръжка на над 30 ВУЗ от системата на първокласните висши учебни заведения в страната. С всяка изминала година все повече нараства броят на приетите във висше учебно заведение. От 1,6 милиона през 1999 г. през 2004 г. са приети 4,473 млн. студенти и 326 хил. докторанти. 

СЛЕДДИПЛОМНИТЕ КВАЛИФИКАЦИИ, ИЛИ ОБУЧЕНИЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

През 2004 г. общо 2,427 млн. студенти са регистрирани като обучаващи се в институции за следдипломни квалификации, а 3,184 млн. вече са завършили подобно обучение. Други 61,983 учат в средни училища в курсове, които не дават диплома за образование, но обучават на определени умения – такива курсове до 2004 г. са завършили общо 69,573 млн. души. В борба с последствията от “културната революция” /вж. раздел История/ и огромното количество необразовано население над 45-50 години, се предлагат ограмотителни курсове, които обучават на четмо и писмо. През 2004 г. 2,046 души са участвали в такива курсове. 

ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ И ПОВИШАВАНЕТО НА ПЕДАГОГИЧЕСКАТА КВАЛИФИКАЦИЯ Както отбелязва г-н Ли Ланцин – вицепремиер и отговорно лица за реформите в образованието от 1993 г. до 2003 г. в книгата “Образование за 1,3 милиарда души”, при встъпването му в длъжност той се натъкнал на редица фундаментални проблеми в китайското образование. Първият от тях бил ниското заплащане и трудните условия за живот на учителите и преподавателите. В Китай е прието учителите със семействата си да живеят в района на учебното заведение, като държавата им предоставя жилища. Освен непосилните условия на труд, учителите са били принудени да търпят и негативното отношение от обществото, поради вредните настроения спрямо интелигенцията като цяло по време на “културната революция” /1966-1976 г./. Все пак десетте години преосмисляне на ценностите и сляпо рушене на структурата на обществото и културните обекти не са заличили в съзнанието на китайците хилядолетията почит и преклонение пред труда на просветните дейци, чийто идеен вдъхновител е бил самият Конфуций. Материалното обезпечаване на труда на преподавателите е само един от проблемите. Вторият е повишаване на квалификацията на заетите в бранша. За тази цел правителството е разработило програма за мрежово обучение на преподавателите. Целта е чрез образователната мрежа, спътниковата телевизия и интернет да се предоставят помощни средства и услуги за непрекъснато повишаване на квалификацията на учителите. Наред с това се работи и за постоянното повишаване на престижа на учителя. От 1985 г. насам в Китай всяка година се отбелязва Денят на учителя, който е всъщност първият професионален празник в страната. 

Според “Закона за учителите” в страната се осъществява подготовка на стотици хиляди директори на училища, за нуждите на развиването на по-добър мениджмънт и управление. През 2004 г. в системата на образованието са работили общо 15,974 млн. души, като 12,758 млн. от тях са били на пълен щат. В тази бройка са включени 759 600 директори, 5,629 млн. учители в началните училища /от тях 98,31% притежават академични сертификати и ценз за извършваната дейност/, 3,500 млн. работят в Първа степен на средното образование /VІІ-ІХ клас/ и 1,191 млн. работят в гимназиалния етап на обучение или във Втората степен на средното образование /Х-ХІІ клас/. Реформата в системата на училищното образование е насочена към повишаване на квалификацията на учителите, както и приемане на работа само на учители със съответен ценз. 

От преподавателите във ВУЗ 9,5% са професори, а 30% – доценти. Младите кадри заемат все повече преподавателски места. Преподавателите на възраст до 45 години и под 35 години са съответно 79% и 46%. Общо във ВУЗ работят 280 академици от Академия на Науките /АН/ на КНР или 40,7% от общото число академици в АН и 324 академици по инженерните науки или 35,3% от общия брой АИН на КНР. 

ЧАСТНОТО ОБРАЗОВАНИЕ 

Китайското правителство се опитва по всякакъв начин да стимулира създаването на образователни заведения на обществени начала. Законът за съдействие на развитието на недържавното образование встъпи в сила на 1 септември 2003 г. Той промени модела на организация на учебните заведения, които дотогава изцяло са разчитали на правителствата на различни равнища. 

Раздържавяването в системата позволява и разнообразие на предлаганите образователни услуги, и задоволяването на по-широки нужди. В края на 2004 г. в Китай има 70 хил. недържавни учебни заведения и институции в областта на просветата, в които са били обучени 14,16 млн. души, сред които 1279 частни университета с 1,81 млн. студенти. Част от тях са със смесено чуждо участие или са филиали на големи чуждестранни университети. Все по-модерно е да се канят англоговорящи преподаватели. На тях им се осигуряват заплата, жилище, медицинска застраховка, както и всички необходими документи, свързани с престоя в страната. Освен във висши учебни заведения, такива учители се търсят и за нуждите на началното и средното училище, и дори в детските градини, където навлиза ранното чуждоезиково обучение. 

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ОБМЕН 

Китайското правителство не щади сили и средства за развитието на трайно сътрудничество на високо равнище в областта на образованието със световната общност. Във връзка с това са подписани над 100 двустранни и многостранни споразумения, които дават възможност на китайски учащи се на обменен принцип да се обучават в 175 държави и региони по света. Китай има спогодби за взаимно признаване на дипломите с 21 държави, сред които Германия, Франция, Великобритания, Австрия, Португалия, Австралия и Нова Зеландия. КНР е партньор по около 200 образователни проекта, спонсорирани от ЮНЕСКО всяка година през последното десетилетие. 

Страната е член на Световната харта за образование, участник в конференцията на Е-9 по въпросите на образованието и в шест международни и регионални програми от широк мащаб в областта на развитието на образованието в средни и дълги срокове. Същевременно Китай продължава сътрудничеството и обмена с ПРООН /Програмата на ООН за развитие/, Фонда на ООН за населението /UNFPA/ и УНИЦЕФ, както и засилва сътрудничеството си с многостранни регионални организации като ASEM /Срещата между Азия и Европа/, APEC /Азиатско-тихоокеанската организация за икономическо сътрудничество/, OECD /Организацията за икономическо сътрудничество и развитие/, ADB /Азиатската банка за развитие/ и FISU /Международнатафедерация за университетски спорт/. С цел засилване на връзките, китайските образователни дейци се стремят да асимилират и въведат новите образователни теории, както и да се поучат от управленския опит на чуждестранните партньори. От отварянето на Китай към света през 1978 г., китайското правителство се придържа към принципа за подпомагане на студентите за обучение в чужбина, поощряването им към завръщане в родината след срока на обучение, като им се позволява безпрепятствено излизане и влизане в страната. 

През последните десетилетия 815 000 китайски студенти са се обучавали в чуждестранни ВУЗ. От тях 200 000 са се завърнали. Само през 2004 г. 115 хил. китайци са се обучавали в чужбина, като през същата година са били приети на обучение в китайски ВУЗ 110 000 студенти от 178 държави. В Китай има все по-дълбоко разбиране за културния обмен като начин на общуване. Сега в страната се провеждат множество езикови двубои за чужденци и китайци. През пролетта на 2005 г. бе проведено подобно състезание, на което голямата награда в областта на китайския език бе взета от чуждестранни студенти. Това предизвика много спорове и дискусии, а също така повиши вниманието на властите към проблемите на образованието на младите китайци. 

Най-голямото състезание по китайски език стартира през 2002 г. и традиционно се провежда в Пекин. Нарича се “Китайски мост”. В него участват чуждестранни студенти, които наред с познанията си по езика трябва да отговарят на въпроси от области като география, история, култура, както и да покажат някакво специално умение като танц, песен и др. В света има общо около сто центъра, където на локално равнище се организира такова езиково състезание. Най-добрите получават правото да участват в конкурса в Пекин. От 2004 г. и ние изпращаме свои студенти на това престижно състезание. 

ИЗПИТЪТ HSK /HANYU SHUIPING KAOSHI/ HSK /Hanyu Shuiping Kaoshi/ е национален стандартизиран тест за владеене на китайски език от хора, които не разпознават езика като роден. Разработен е през 1984 г. от Пекинския езиков институт /сега Пекински Университет за китайски език и култура/. За първи път е проведен през 1990 г. в границите на КНР. Още на следващата година излиза извън пределите на Китай, като сега се провежда в над 120 страни по света, а явилите се до декември 2005 г. са около 1 млн. души. HSK е система от тестове за различни нива на владеене на китайски език. 

Разделена е на четири равнища /базово, начално, средно и висше/, като всяко ниво се разделя на три степени. Общият брой степени на владеене на езика са единайсет, а не дванайсет, тъй като трета степен се застъпва и в базово, и в начално ниво. “Дзичу”, или базовото ниво, се провежда два пъти в годината. В него са включени три компонента: слушане с разбиране; граматична част и четене с разбиране. 

“Чуджун” обединява цели две нива – начално и средно, като дава сертификат за трета до осма степен, според постигнатите резултати. Към трите компонента от базовото ниво е добавен и четвърти – вписване на пропуснати йероглифи. “Гаодзи”, или висшето ниво на владеене на китайски език, дава сертификат за 9-а до 11-а последна степен. Издържалите успешно този изпит имат право да кандидатстват за стипендия в китайско ВУЗ. Освен гореописаните има и още едно ниво, също разделено на три степени. 

Нарича се “Панда” и е разработено специално за деца до четиринайсет години, които изучават китайския език като чужд. Извън общоезиковите, съществуват още три теста за професионално владеене на китайски език в рамките на изпитната система HSK. Те са за бизнескитайски, секретарски и туристически жаргон. 

За тези три изпита е разработена отделна система на тестване с определени критерии, различни от HSK за определяне на езиковото ниво. От 2003 г. в България съществува изпитен център по HSK, който е към СУ “Св. Климент Охридски”, ФКНФ, специалност “Китаистика” с ръководител Ал. Алексиев. В него се провеждат изпитите за базово, начално и средно ниво. От май 2006 г. се провежда и изпит за висше ниво на владеене на китайски език. За кратко време броят на явилите се от трима през 2003 г. нарасна до над 40 през май 2006 г., което повтаря тенденциите в световен мащаб.