Знаете ли как трябва да изглежда Конституцията на една държава? За мен е нужно да е ясна, отлично подредена и обслужваща единствено и само интересите на нашето общество!

петък, 2 февруари 2018 г.

Панагюрски спомен от т.нар. "мирно съжителство". И Батак не забравя...

Панагюрски спомен от т.нар. "мирно съжителство". И Батак не забравя. Народната памет все още е жива! Не забравяйте, бунтовни са тези краища! Пукне ли топчето...ще се чуе как ще изреве Балканския Лѣв


"...Въстаниците горяха от нетърпение да чуят гласа на първия български топ! Детинска радост и възторг неописуем вълнуваше всички. Някои плачеха...

- Слушайте как ще зареве балканският лев, момчета... Гласът му ще разтрепери трона на султана и ще обади на цял свят, че Стара планина е свободна!... - казваше началникът на злидолската стража.

- Тоя гръм ще разбуди и другите наши братя в Стремската долина и ще им науми длъжността: те ще грабнат оръжие и ще се опълчат против общия душман! - каза друг.

- Оттука ние заповядваме на цялата долина... нека само се покажат тираните: на матруша ще ги направим!

- Ни един няма да оставим, майка им стара! - изрева Иван Боримечката, като продължаваше да брише с шапка зачервенялото си мокро лице.

Защото гигантът, който изнесе топа, беше нашият стар познайник - Боримечката; джепането бе изнесла жена му. Те още преди месец бяха се преместили. в Клисура, по работа, и увлекли в революцията.

Палячът на фитила се готвеше да почне работата си.

- Чакай, Делчо, да се не изплашат женорята и децата, да се обади по-напред - каза Нягул абаджият.

- Харно кажеш - отзова се други, - да пратим протогера да вика из града, защото има тежки жени...

- Къде ще пращаме в града, да се губи време? Оттука някой да извика, дето е с по-гърлест глас, всеки ще чуе.

- Боримечката! Боримечката! - извикаха неколцина, които познаваха страшната сила на дробовете му.

Боримечката прие на драго сърце новата мисия. Той попита какво трябва да каже, запомни го хубаво и отиде на срещната височина, по-близо до града. Па се изправи там във всичката си гигантщина, напъна гърдите си напред, дигна главата нагоре, разтвори широко челюстите и викна проточено:

- Хора бре! Да знаете, че ще пукне топчето, за да го опитваме, майка му стара... та да се не плашат жените и дечурлигата, ами рахат да си бъдат... Читаци няма никак още... Не се видят читаци, майка им стара!

Той повтори това съобщение още няколко пъти, през една минута почивка. Балканските екове отговориха на тоя силен глас. Той проникна и във всяка къща на града. След като се даде това успокоително предупреждение на домочадията, пристъпи се до работа. Делчо секна огън, запали голям къс прахан, забучи го на един дълъг прът и приближи към гъзера на топа. Праханта се разпаляше и пушеше; сини облачета дим се извиваха из въздуха... В трепетно ожидание на гърмежа въстаниците поотбягнаха надалечко, други легнаха в окопите, за да не видят нищо, някои даже си запушиха ушите с пръсти и замижаха. Няколко секунди минаха в ужасно, неизразимо напрежение на нервите... Синият дим все се пушеше над фитила, но не успяваше да го запали. Сърцата биеха до пукване. Това мъчително състояние ставаше нетърпимо... Най-после, по фитила прехвърча бяло пламъче, запуши се и той и веднага топът издаде някакъв немощен, сърдит, дрезгав звук, като кога чупиш суха дъска, нещо прилично на остра кашлица, и се покри с гъст облак дим... От тая кашлица топът се цъфна, а джепането си изхрачи само няколко разкрача далеч... Мнозина от налягалите въстаници даже не чуха гърмежа му...

Някой си, на смях или наистина, каза, че той бил вземал тоя шум за шум, излязъл из нецензурния канал на Ивана Боримечката...

Тоя нещастен резултат извади наяве недостатъците на артилерията. Прочее, прибързаха, та поправиха другите топове, като ги стегнаха яко и на гъсто с железни обръчи и въжа, а някои извътре облякоха с тенекия. Още тоя ден изкараха по два топа на всяко укрепление, напълниха ги силно, закрепиха ги на кола, заковани здраво за земята, и изкопаха зад тях дупки за палячите на фитилите. Всеки топ бе назначен да послужи само за един път и в известна, определена посока да гръмне.

Нека прибавим, че забравиха да обадят в града, че топчето "пукнало" вече. Така щото бедните жени и бабички чакаха до вечерта с памук в ушите да заечи въздухът и да потреперят стъклата от гърма.

"Под игото" - Иван Вазов